Stalik.wordpress.com

Въпроси и отговори за трансполовостта* и половата идентичност

23 май, 2007 at 11:11 pm 2 коментара

Какво означава трансполов?

Трансполовост е общ термин, използван за да се опишат хората, чиято полова идентичност (чувството, че си мъж или жена) или начините на изразяването й се различават от обичайно асоциираните с рожденият им (биологичен) пол. Много трансполови хора живеят временно или изцяло като представители на противоположния пол. В по-общ смисъл всеки, чиято идентичност, външен вид или поведение излизат извън рамките на конвенционалните полови норми, могат да бъдат описани като „трансполови“. Въпреки това, не всеки, чийто вид или поведение са атипични за биологичният му пол, следва да се идентифицира като трансполов.

Каква е разликата между биологичния и небиологичния пол

Биологичният пол (на англ. sex) представлява статута на даден индивид като мъж или жена. Той включва физически атрибути, като хромозомите, гонадите, половите хормони, вътрешните репродуктивни структури и гениталиите. Небиологичният пол (на англ. gender) е термин,** използван по отношение на това как хората действат, взаимодействат със средата, или начина по който чувстват себе си, тоест чувството, че си момче/мъж или момиче/жена. Докато аспектите на биологичният пол са универсални за различните култури, аспектите на небиологичния пол (половата идентичност и полово-ролевото поведение) не са.

Какви са категориите и типовете трансполови хора?

Транссексуалните са лица, които живеят или искат да живеят като представители на противоположният биологичен пол. Биологическите жени, които искат да живеят като мъже и да добият такъв статут, се наричат транссексуални мъже (трансформация жена-към-мъж, ЖКМ). Биологическите мъже, които искат да живеят като жени и да добият такъв статут, се наричат транссексуални жени (трансформация мъж-към-жена, МКЖ). Транссексуалните обикновено прибягват до медицински интервенции, като хормонална терапия и хирургическа операция, за да направят телата си колкото се може по-близки до желаният от тях пол. Такава операция се нарича операция за пренастройване на пола.

Травеститите*** представляват най-многобройната група трансполови лица. Те носят дрехите на противоположния пол. Различават се по степента на „преобличането“ си (от определен тип дреха до цялостно преобличане в дрехи на другия пол), както и в мотивите си да го правят. Някои се преобличат в дрехите на противоположния пол, за да заявят своите крос-полови чувства или идентичност; други се преобличат за забавление, за постигане на емоционален комфорт, или с цел постигане на сексуално удоволствие.^† Голямо мнозинство от трансвеститите са биологически мъже, повечето от които са хетеросексуални (привличани сексуално от жени).

Драг кралиците и драг кралете^†† са онези, респективно, биологически мъже и жени, които се преобличат само ситуационно в дрехите на противоположния пол, главно с развлекателна цел (за изпълнения в програми и спектакли). Подобен род изпълнения най-често включват пеене, буфосинхронизъм и танци. Драг изпълнителите може и да не се идентифицират като трансполови. Много драг кралици и крале са всъщност гейове, лесбийки или бисексуални.

Други трансполови категории са андрогините, биполовите и джендъркуиър. Точното определение на тези термини обаче е спорно и индивидуално, но почти винаги се отнася до смесен или изменчив небиологичен пол. Някои от хората, ползващи тези термини за описание на собствената си идентичност, разглеждат традиционните концепции за пола като рестриктивни.

Винаги ли са съществували хора с трансполови идентичности?

Трансполови личности са описани в исторически документи както на редица западни, така и на редица източни култури от времето на античността до наши дни. Трябва да се отбележи, че понятието за несъответствие с небиологичния пол (атипично полово-ролево поведение и себевъзприемане) варира в различните култури.

Защо някои хора са трансполови?

Няма общоприето обяснение за причините на трансполовата вариативност. Разнообразието от начините за изразяване, несъответстващи на биологичния пол, не позволява никаква проста или унифицирана теория. Много експерти вярват, че биологични фактори, като гените и пренаталните хормонални нива (хормоналния фон в майчината утроба), ранни преживявания в семейството и други социални влияния комплексно могат да дадат принос към изграждането на трансполово поведение и идентичност.

Колко често се срещат хората с трансполова идентичност?

Трудно е с точност да се измери превалентността на трансполовите лица в западните страни. Около 2-3% от биологическите мъже практикуват преобличане в дрехите на противоположния пол, поне от време на време. По-нови оценки на превалентността на транссексуалните я определят на 1 към 10,000 сред биологичните мъже и на 1 към 30,000 за биологичните жени.^††† Броят на хората в другите трансполови категории е неизвестен.

Каква е връзката между трансполовата идентичност и половата ориентация?

Принципно хората чувстват половата си идентичност и половата си ориентация като две различни неща. Половата (сексуална) ориентация има отношение към сексуалното привличане към мъже, към жени, към двата или към нито един от двата пола, докато половата идентичност има отношение към себевъзприемането на личността като мъжка, женска или трансполова. Обикновено хора привлечени от мъже преди промяна на пола продължават да бъдат привличани от мъже и след това, което е валидно и за тези, привличани от жени. Тоест биологичен мъж, привличан от жени, ще продължи да бъде привличан от жени и след промяната на пола си и вероятно ще се възприема като лесбийка.

Как трансполовите хора осъзнават своите чувства?

Осмислянето на собствените трансполови чувства става по много и различни начини. У някои хора трансполово поведение и чувства присъстват в най-ранните им спомени. Други започват да изпитват подобни чувства и нагласи доста по-късно. Някои хора с трансполова идентичност възприемат своята същност и чувства напълно, докато други се борят с чувство на срам и объркване. Някои трансполови, в частност транссексуални, изпитват интензивно неудовлетворение от рождения си пол или от половата роля, асоциирана с този пол. Такива хора често търсят хирургическа смяна на пола.

Какво могат да направят родители, чиито деца проявяват трансполово или атипично за пола им поведение?

Родителите на деца, показващи признаци на трансполово и въобще атипично за пола им поведение, могат да бъдат разтревожени по редица причини. Някои деца изпитват огромно неудобство от определените им полови роли или от своя биологичен пол. Някои деца изпитват трудности в социалните контакти с приятелите си и с възрастните, заради тяхното полово-ролево поведение. Тревогата у родителите идва тогава, когато тази „фаза в развитието“ видимо не преминава. Родителите на деца с полово-нетипично поведение следва да потърсят помощ от училището или други институции, за да установят конкретните нужди на децата си и да уверят в безопасността им. Винаги е в полза контакта със специалист по психично здраве, запознат с въпросите на психичния пол у децата, който да установи как най-адекватно да бъде адресирано това безпокойство. В повечето случаи не е от полза насилването на детето в посока развиване на едно по-типично за биологичния му пол поведение. Контакта и опита на други родители на деца с полово атипично поведение също може да е от полза.

Как транссексуалните извършват преход от един пол към друг?

Прехода от един пол към друг е комплексен процес. Хората преминаващи през него винаги започват с изразяване на предпочитаната от тях полова идентичност в такива ситуации, в които се чувстват безопасно. Обикновено те работят в посока на осъществяване на цялостна и трайна трансформация в желания от тях пол, с постепенни промени върху себе си.

Половият преход принципно предполага приемането на външният вид на желаният пол, посредством промени в облеклото и прическата, приемане на име, типично за другия пол, промяна в половото определение или документите за самоличност, третиране с крос-полови хормони, хирургическа промяна на вторичните полови белези, така че да се доближат до тези на желания пол, и – при биологичните мъже – отстраняване на лицевото окосмяване с електролиза или лазерна епилация. Намирането на квалифициран специалист по психично здраве, който да препоръча други, по-тесни специалисти, често е важна първа крачка в прехода от един пол към друг. Свързването с други трансполови хора чрез групи за взаимопомощ и трансполови организации също е много важно.

Международната асоциация по полова дисфория „Хари Бенджамин“ (Harry Benjamin International Gender Dysphoria Association; HBIGDA) е професионална организация, посветена на работата с трансполови хора. Асоциацията публикува „Стандарти за грижа за разстройствата на половата идентичност“ (The Standards of Care for Gender Identity Disorders), който съдържа препоръки за осигуряване на процедури и услуги по смяна на пола.

Психично заболяване ли е трансполовостта?

Дадено психологическо състояние се счита за психично разстройство тогава, когато предизвиква нещастие или неспособност (инвалидност) у пациента. Много трансполови хора не преживяват своите трансполови чувства като нещастие или като лишаващи ги от някаква дееспособност, което предполага, че трансполовата идентичност сама по себе си не представлява психично заболяване. За тези хора основният проблем е трудността при намирането на ресурси, като хормонално лечение, хирургическа операция и социална подкрепа, от каквато имат нужда, за да могат да осъществят своята идентичност и да минимизират дискриминацията. Въпреки това има трансполови хора, които намират своите чувства както за носещи им нещастие, така и за правещи ги неспособни. В частност това е вярно за транссексуалните, които чувстват половата си идентичност в противоречие с рожденият им пол или с полово-ролевото поведение, приписвано на този пол. Това печално чувство на несъответствие се нарича полова дисфория.

Според диагностичните стандарти на Американската психиатрия, изложени в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, хора, които чувстват интензивна, устойчива полова дисфория, могат да отговарят на диагностичните критерии на разстройство на половата идентичност. Тази диагноза е силно оспорвана от някои специалисти по психично здраве, както и според някои транссексуални. Някои поддържат тезата, че подобна диагноза неправилно патологизира едно полово несъответствие и следва да бъде премахната. Според други, тъй като здравната система в САЩ изисква диагноза за оправдаване на психологическа интервенция, запазването на този диагностичен статут е необходим, за да се осигури достъп до лечение.

С какви проблеми на психичното здраве се сблъскват трансполовите хора?

Хората с трансполова идентичност страдат от същите психични проблеми, с които се сблъскват и хората, които не са трансполови. Въпреки това, стигмата, дискриминацията и вътрешния конфликт, който трансполовите лица изпитват може да ги постави в група, която е рискова спрямо определени проблеми на психичното здраве. Дискриминацията, липсата на силна социална подкрепа и неадекватния достъп до услуги могат да изострят психичните проблеми у трансполовите хора, докато подкрепата на близките, семейството и от професионалисти по проблемите на тези хора, могат да послужат като защитни фактори.

С какви видове дискриминация се сблъскват трансполовите хора?

Антидискриминационните закони в повечето американски градове и щати не защитават трансполовите хора на базата на тяхната полова идентичност или начин на полово изразяване. Като следствие на трансполовите хора в повечето градове и щати в САЩ може да бъде отказана квартира или работно място, може да им бъде отнето попечителството над децата им или да срещнат сериозни трудности със законовото признаване на брака им, само защото половата им идентичност е различна. Много трансполови са обект на престъпления от омраза. Широко разпространената природа на дискриминацията, основана на половата идентичност или начина на полово изразяване, може да накара трансполовите лица да чувстват несигурност или срам, дори и да не са директен обект на тормоз.

Как мога да помогна на семействата и приятелите на трансполови хора?

• Образовайте се по въпросите на трансвестизма, транссексуалността, андрогинията и другите трансполови състояния.
• Изяснете собствените си нагласи спрямо хора с полово-атипично поведение или вид.
• Използвайте имена и местоимения адекватни на половата идентичност на човека с когото комуникирате; ако имате съмнения – попитайте го за предпочитанията му.
• Не си правете предварително изводи за половата (сексуална) ориентация на трансполовите хора, за желанието им да се подложат на хормонална или хирургическа интервенция или по отношение на други аспекти от тяхната идентичност или планове за преход. Ако имате причина обуславяща нуждата ви да знаете – попитайте учтиво.
• Не бъркайте половата дисфория с начините за изразяване на пола: полово-дисфоричните мъже не винаги може да изглеждат стереотипно женствени и не всички транссексуални мъже (биологически жени) са полово-дисфорични; полово-дисфоричните жени не изглеждат непременно стереотипно мъжествени, а транссексуалните жени (биологически мъже) не винаги страдат от полова дисфория.
• Поддържайте отворени контактите си с трансполовите хора във вашия живот.
• Потърсете подкрепа при отработването на собствените ви реакции. Може да отнеме време, за да промените начина по който гледате на една трансполова личност. Силна мотивация в тази насока би било трансполовата личност, която познавате, да е ваш партньор, родител или дете.
• Потърсете подкрепа в изясняването на чувствата ви. Не сте сами. Професионалистите в областта на психичното здраве и групите, подкрепящи семействата, приятелите и други близки до трансполовите хора могат да бъдат много полезни.

© 2007 Радослав Стоянов — Сталик, превод.
© 2007 American Psychological Association
750 First Street, NE, Washington, DC 20002-4242
Office of Public Communications
202-336-5700
TDD: 202-336-6123

Настоящето изложение е подготвено като брошура от членовете на APA Task Force on Gender Identity, Gender Variance, и Intersex Conditions:

• Margaret Schneider, PhD, University of Toronto;
• Walter O. Bockting, PhD, University of Minnesota;
• Randall D. Ehrbar, PsyD, New Leaf Services for Our Community, San Francisco, CA;
• Anne A. Lawrence, MD, PhD, Private Practice, Seattle, WA;
• Katherine Louise Rachlin, PhD, Private Practice, New York, NY;
• Kenneth J. Zucker, PhD, Centre for Addiction and Mental Health, Toronto, Ontario, Canada.

По инициатива на APA Office of Public and Member Communications.

Никаква част от настоящото резюме не може да бъде възпроизвеждана в електронен или друг вид без разрешението на преводача и посочването на източника. За контакт: тук.

__________

* През последните няколко години в българският език навлязоха две английски думи с чудесни преводни аналози в нашия език, но със смисъл, твърде различен от прекия преводен. Първата беше „куиър“ (от англ. queer — странен, чудат) . Тя все повече започва да се налага в езика ни със значение, описващо всяка групата на, така да ги наречем, „не-хетеросексуалните“ общности (хомосексуални, бисексуални, транссексуални, интерсексуални, асексуални). В този смисъл тази употреба е твърде специфична по значение и смисълът й няма как да се предаде чрез традиционното значение на думата. Затова налице имаме въвеждането на една нова, наистина „чудато“ звучаща чуждица. Втората дума обаче — „джендър“ (от англ. gender) — макар вече да навлезе в българския език в различни словосъчетания и употреби,^>> има превод в родния ни език, който напълно пасва на смисълът, с който се употребява — пол. Английският език различава полът като полово-ролево поведение („мъжествено“ и „женствено“, каквото деление на личностните черти продължава и ще продължава да съществува) и като биологичен пол (определян от хромозомите XX и XY, които създават мъжете и жените, и от хормоните, отговорни за вторичните полови белези). В английският език за първото понятие се ползва думата gender, а за второто sex. Въпреки това аз продължавам да считам за излишно въвеждането на подобна чуждица („джендър“), за да се обоснове подобно оразличаване и в нашия език, което лесно може да бъде направено с понятията „социален пол“ и „биологичен пол“ без да се въвеждат чуждици. С оглед на това в настоящия превод си позволявам да изкова този своеобразен неологизъм — трансполовост — като адекватен превод на английското transgender.

** В българският език „небиологичен пол“ като термин няма. Тук го използвам като съвкупност от социален пол и полово-ролево поведение.

*** Правилно е да се каже и трансвестити, а явлението — травестизъм, трансвестизъм или трансвестицизъм. В българският език напоследък се появи и поредният ненужно привнесен разговорен английски термин крос дресър (буквално „кръстосано обличащ“, т.е. „обличащ дрехите на другия пол“).

† По-старите учебници и справочници по психология и психиатрия класифицират травестизма като психосексуално разстройство от групата на обектните фетиши. Това понятие за травестизма обслужва оня негов тип, който цели полова възбуда и постигане на полово удоволствие, но не и другите разновидности на „преобличането“, както съвременното, смислово разширено и допълнено понятие за трансвестизъм. Необходимо е да се подчертае съществената разлика между травестизма, транссексуалността, хомосексуалността и фетишизма, с които той често се бърка и примесва (като остарелите понятия транссексуална хомосексуалност и хомосексуален травестизъм).

†† Да се намери адекватен аналог в езика ни за английското drag е сложна задача. Думата означава тегля, изтеглям, дърпам, влача, и макар в английският език никога да не се е ползвал просто със значението на „дреха“, това е бил професионален термин в театъра, за онези женски костюми, които са били носени от мъже. Както при куиър тук липсва аналог в езика ни, затова превеждам термина транслитериран.

††† Тези данни, както е упоменато, се отнасят до „западните страни“. По отношение на въпросите на секса и сексуалността българският Национален статистически институт не е особено полезен. В своята „Сексология“ (С. 2004, второ издание) д-р Тодор Бостанджиев пише: „Интересно е, че в западната сексологична литература се отбелязва, че мъжката транссексуалност се наблюдава значително по-често отколкото женската, докато у нас транссексуалните жени, които се чувстват мъже, са многократно повече. Причините за това не са известни.“ На какво базира това си твърдение д-р Бостанджиев не упоменава.

Entry filed under: Куиър, ЛГБТК психология и сексология, Психология и сексология. Tags: ЛГБТ, кросдресинг, психология, сексология, сексуалност, травестизъм, трансджендър, трансполовост, трассексуалност.