Рекорден спад в износа на ток с близо 79% за първите четири месеца на годината отчита Електроенергийният системен оператор (ЕСО) за първите четири месеца на годината. Същевременно е регистрирано и намаление в производството и вътрешното потребление на електроенергия. Една от причините за рекордния спад в износа е по-евтиното електричество в съседните държави, които не са Европейския съюз и не плащат квоти за въглеродните емисии при производството на електроенергия. Спадът в производството на електричество се дължи както намаления износ, така и на свитото потребление. Към момента делът на зелена енергия в производството на електричество у нас е близо 55% - 44% от ВЕИ и 11% от ВЕЦ.

Индексът на промишленото производство в България се понижава с 1.0% през март 2024 г. в сравнение с предходния месец и със 7.6% спрямо март 2023 г., съобщи Националният статистически институт. На годишна база спад се отчита 15-ти месец поред. Сравнението с март 2023 г. сочи спад в добивната промишленост - с 21.8%, в енергетиката - с 9.1% и в преработващата промишленост - с 5.9%. В преработващата промишленост за година най-голям е спадът при: обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 39.4%, производството на превозни средства, без автомобили - с 29.6%, производството, некласифицирано другаде - с 26.7%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 25.6%, производството на облекло - с 23.4%. Ръст е отчетен при производството на лекарствени вещества и продукти - с 29.3%, производството на основни метали - с 19.8%.

И трите български телекома са постигнали рекордни резултати за 2023 г. Растат основните показатели - оборот, печалба и средният приход на абонат. Според сегашните данни най-големият оператор по приходи остава "А1 България". Продажбите на компанията са нагоре със 17% до 749,7 млн. евро (1,47 млрд. лв.), показват резултатите на групата майка A1 Telekom Austria Group. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации пък е пораснала с над 19% до 303,7 млн. евро (595 млн. лв.). Според отчета на групата основните причини за рекордните резултати са по-скъпите планове и приложените "ценови мерки за защита на стойността" през март 2023 г. Абонатите на мобилни услуги са 3,78 млн., от които 3,3 млн. лв. са на абонамент. "Виваком" също увеличава приходите си - с 9% до 646 млн. евро (1,27 млрд. лв.), показва отчетът на групата майка United Group. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации е достигнала 294 млн. евро (и носи най-голямата част от печалбата на United Group - 30%). "Йеттел България" остава лидер на пазара на мобилни услуги по приходи с дял от 35%, показва отчетът на групата майка PPF Telecom. През миналата година мажоритарен дял в нея (без чешкия бизнес) придоби телекомът от Абу Даби e&. Приходите за 2023 г. са нагоре с 10,3% до 503 млн. евро (984 млн. лв.).

След 6 години развойна дейност българският производител на биоразградимо пакетиращо фолио LAM'ON вече предлага продуктите си на пазара. Основаният от Анджела Иванова, Гергана Станчева и доц. д-р Филип Ублеков стартъп цели да замени опаковките, които не могат да бъдат рециклирани, с биоразградима алтернатива от полимлечна киселина, добита от царевица. Компанията излиза на пазара с четири продукта - LAM'ON Soft Gloss, PACK'ON Classic, PACK'ON Oxygen и PACK'ON Shrink. Всички продукти на LAM'ON се произвеждат от екипа от общо 9 души в производство в София. От самото си начало LAM'ON получава финансова и бизнес подкрепа от Европа. Участва в зелената програма на европейския технологичен институт EIT Climate Launchpad без продукт и стратегия. Там разработва концепцията си, а по-късно се включва в друга програма на EIT - Regional Innovation Scheme Accelerator, където получава първата си финансова инжекция под формата на грант в размер на 15 хил. евро. През годините в проекта се включват и бизнес ангели - Саша Безуханова и съоснователят на "Телерик" Светозар Георгиев влизат в LAM'ON през 2020 г. с обща дялова инвестиция в размер на 150 хил. евро, а по-късно Безуханова инвестира още 75 хил. евро индивидуално. А в началото на 2022 г. компанията получава 1.28 млн. евро след участие в поредна програма за стартиращи компании - EIC Accelerator, насочена към стартъпи в зеления сектор.

Българският производител на пластмасови изделия "Пластхим-Т" обяви, че е постигнал споразумение за придобиване на 100% от акциите на италианската компания Manucor. Придобиването ще създаде силна платформа за веригата за доставки в Европа, Близкия изток и Африка, с възможност за допълнително разширение. Сделката се финансира със заем от "Уникредит Булбанк" и ОББ. Според очакванията, "Пластхим-Т" ще заеме лидерска позиция в сегмента на биаксиално фолио в Европа с капацитет от 200 000 тона годишно. "Пластхим-Т" произвежда биаксиално ориентирано полипропиленово фолио (BOPP), каст ориентирано полипропиленово фолио (CPP) и гъвкави опаковки. Българското дружество разполага с три производствени бази в България - в Аксаково и Девня (за опаковъчни фолиа) и в град Тервел (за гъвкави опаковки). Компанията е сред най-големите производители на ВОРР фолио в Европа, с капацитет от 120 000 тона годишно. Италианската Manucor също произвежда ВОРР фолио, като годишният й капацитет е 80 000 тона. Компанията e основана през 1987 г. Разполага с производствена база и логистичен център в малкия италиански град Сеса Аурунка в региона Кампания (със столица Неапол). Към момента в българската компания работят близо 1000 служители в трите производствени бази у нас. Заетите в италианската Manucor са 260.

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) избира изпълнители за поддържане на републиканските пътища по обявени обществени поръчки от средата на февруари 2023 г. на стойност 4 милиарда лева за следващите 4 години. Поръчката за Югозападния район е разделена на четири обособени позиции по една за областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София. На първо място е класирано обединението ДЗЗД "ПП София 2023". В него участват "Инфра Експерт" АД, "Обонато Билд" ЕООД и "Нивел строй" ЕООД. За област Кюстендил е определена "Нивел строй" ЕООД, а за област Перник - обединението ДЗЗД "Пътища Перник 2023" с партньори "ДЛВ" ЕООД и "Регионални пътни мрежи" ЕООД. За област Смоля нна първо място е класирано обединение ДЗЗД "Ремонт и поддържане Смолян 2023", в което участват "Строй Инвест Груп 2" ЕООД и "ПСТ Груп" ЕАД.

Дейността в месокомбинат „Добруджа“ предстои да бъде възстановена, след като от 2013 г. предприятието не работи. Инвестиционно предложение на „Месокомбинат Добруджа“ АД, внесено в РИОСВ – Русе предвижда възобновяване на производствената дейност на предприятието за месодобив и месопреработка, което се намира в индустриалната зона на град Силистра. Собственици на дружеството, което иска да възстанови месокомбината, са „Р-Финанс“ ЕООД, „Лайтхаус Инвестмънтс“ ЕООД и „Дика Акаунт“ ЕООД с по 33.33% дялово участие. Месокомбинатът е построен през 70-те години на миналия век и е въведен в експлоатация през месец декември 1974 г. Производствената дейност е извършвана до 2013 г., след което комбинатът затвори и сградите бяха неизползваеми. Намеренията на „Месокомбинат Добруджа“ са да се възобнови дейността в съществуващите производствени сгради и съоръжения при запазване на производствения капацитет на предприятието от 70 тона трупно месо за 24 часа. За да се стигне до реалното възобновяване на дейността, трябва да се премине през одобрение на инвестиционното предложение; регистрация в БАБХ. Към предприятието за месодобив има изградена и фотоволтаична електроцентрала (ФВЕЦ) за нуждите на дружеството. Общата площ на предприятието възлиза на 30 000 квадратни метра. Месокомбинат „Добруджа“ търгува, отглежда и угоява от 35 000 до 43 000 агнета годишно в собствени ферми.

„ЕСКО България“ стартира изграждането на трета фотоволтаична ин талация за своя партньор „Аурубис България“. Проектът, наречен „Аурубис-3“, ще бъде с инсталирана мощност 6.5 MWp и ще се намира на производствената площадка на медодобивния завод на територията на община Златица. Съоръжението ще бъде завършено и въведено в експлоатация до края на 2024 г. В процес на изграждане е и фотоволтаичната централа „Аурубис-2“, която е с инсталирана мощност 7 MWp и също ще бъде въведена в експлоатация до края на годината. Двата проекта са част от инвестиционната програма „Аурубис: Инвестиции за прогрес. България 2027“ на стойност 800 млн. лв. на германската производствена група за страната. „ЕСКО България“ и „Аурубис България“ развиват дългогодишни партньорски отношения в изграждането на ВЕИ централи, които да покриват енергийните нужди на най-голямата медодобивна компания в Югоизточна Европа. През 2021 г. енергийното дружество изгради първия соларен парк за своя партньор - „Аурубис-1“, с инсталирана мощност 10 MWp. Трите централи ще покриват близо 10% от потреблението на електроенергия на завода на годишна база. ЕСКО България предлага пълен инженеринг – проектиране на ВЕИ централи, административно-съгласувателни процедури, доставки на оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията. Компанията е реализирала над 130 проекта в сферата на енергийната ефективност.

Модерна овцеферма в местността Говедарово на хаджидимовското село Петрелик се продава за 1 253 460.48 лв., или 640 884 евро. В нея е включен терен от 19 540 кв.м и няколко електрифицирани и водоснабдени тухлени сгради. Овцефермата е с обща застроена площ 2056 кв.м и в нея има обособени помещения за агнета за угояване и за овце майки с агнета до 60 дни. Тя се продава заедно с правото на строеж по втори етап от незавършения проект, включващ и изграждане на сграда за кочове. Обектът се продава заради непогасяван ипотечен кредит на собственика Димитър Калинов. Ипотеката е в полза на Българо-американска кредитна банка, а наложената възбрана – в полза на банката и на физическото лице Тоню Николов Тонев от Димитровград. Фирмата длъжник е „Макс-Строй 91” ЕООД със седалище в хаджидимовското село Копривлен.

Паричната стойност на търговията (внос и износ) със селскостопански продукти между Европейския съюз и останалия свят е намаляла с 3,2 на сто (13,5 милиарда евро) през 2023 г. на годишна основа - до 410,9 милиарда евро. През миналата година ЕС е изнесъл селскостопански продукти на стойност 228,6 милиарда евро и е внесъл такива за 182,3 милиарда евро, генерирайки търговски излишък от 46,3 милиарда евро. В сравнение с 2022 г. през миналата година износът на европейски селскостопански продукти (в парично изражение) е останал без промяна, но вносът е намалял значително – с 6,8 на сто. За 10-годишен период – между 2013 г. и 2023 г. търговията на ЕС със селскостопански продукти се е увеличила с 56,2 на сто, или от 263,1 милиарда евро на 410,9 милиарда евро, което представлява среден годишен растеж с 4,6 на сто. За същия период износът на селскостопански стоки от ЕС нараства по-бързо (4,7 на сто), отколкото вноса (4,4 на сто).  През 2023 г. Великобритания е била основният партньор на ЕС по отношение на търговия със селскостопански продукти, като страната е приела 22 на сто (48,6 милиарда евро) от целия износ на подобни продукти от ЕС. На второ място остават САЩ, които са внесли 12 на сто (27,5 милиарда евро) от европейските експорти селскостопански продукти, следвана от Китай с дял от 6 на сто (13,5 млрд. евро), Швейцария с 5 на сто (12,1 млрд. евро), Япония с 3 на сто (7,2 млрд. евро) и Русия  с 3 на сто (6,6 млрд. евро). Вносът на селскостопански продукти в ЕС основно е идвал от Бразилия, която е отговаряла за 9 на сто (16,9 милиарда евро) от вноса в ЕС, Великобритания с 8 на сто (15,8 милиарда евро), Китай със 7 на сто (13,3 милиарда евро), САЩ със 7 на сто (13,1 милиарда евро), Украйна с 5 на сто (9,5 милиарда евро) и Норвегия с 5 на сто (9,2 милиарда евро).

Реколтата от захар в Куба намалява до най-ниския си обем от 1900 г., което принуждава правителството да внася и оказва все по-голям натиск върху местното производство да внася ром, безалкохолни напитки и лекарства, предава Reuters. Президентът Мигел Диас-Канел каза в края на април, че държавната индустрия е произвела 71% от планираните 412 000 метрични тона през последната жътва и докато някои захарни заводи остават отворени, добивите рязко спадат през май с настъпването на горещо и влажно време, придружено от летни дъждове. „Това означава, че ще трябва да внасяме. По-малко захар означава, че има по-малко сироп и алкохол за различни индустрии и, разбира се, ром“, казва кубинският икономист Омар Евърлини. Карибска островна държава някога е била най-големият износител на захар в света и е произвела 8 млн. метрични тона сурова захар през 1989 г., преди разпадането на бившия ѝ благодетел, Съветския съюз, да предизвика постоянен спад. По думите на Евърлини производството на алкохол на основата на захарна тръстика, използван за различни продукти от ром до фармацевтични продукти, е намаляло с над 50% от 2019 г. Кризата драстично намали доставките на торове, гориво и други суровини, необходими за отглеждане и прибиране на тръстика и резервни части за мелници, опустошавайки реколтата. В исторически план Куба е консумирала до 700 000 метрични тона захар годишно и е изнасяла останалата част. За разлика от фармацевтичния сектор и други индустрии, които могат да внасят суровини на основата на захар, производителите на ром трябва да използват кубински съставки, за да поддържат идентичността на марката. За произвоството на ром цените на алкохола на вътрешния пазар са нараснали с 46%.

Китай се изправя пред нарастващ социален проблем, свързан с бедността на значителен дял от достигащите пенсионна възраст жители в следващите 10 години. По данни на Ройтерс, 100 млн. (или около 1/3 от общия брой) от тях са т. нар. мигранти от селските райони. Те са представители на поколението, което в края на миналия век се мести в градовете, за да участва в реализирането на водещите инфраструктурни проекти, както и да захрани с работна ръка нарастващото производство. Сега тази част от обществото е изправено пред риск да понижи осезаемо жизнения си стандарт. Възрастните хора в Китай ще живеят дълго и мизерно", коментира демографът Фусян И, старши научен сътрудник в Уисконсинския университет." Все повече работници мигранти се завръщат в провинцията, а някои от тях приемат нископлатена работа, което е отчаян начин да се спасят."  Именно поради тази причина повечето от тях предпочитат да работят въпреки напредналата си възраст. Алтернативата им е да се върнат към родните си места и да получават пенсия в размер на 123 юана (17 долара). Пенсиите в Китай се основават на вътрешна паспортна система, известна като "хукоу" (hukou), която разделя населението на обитаващо градски и селски райони, което създава огромни разлики в доходите и достъпа до социални услуги. Месечните градски пенсии варират от около 3000 юана в по-слабо развитите провинции до около 6000 юана в Пекин и Шанхай. Селските пенсии, въведени в цялата страна през 2009 г., са в пъти по-малки. Експерти в различни области описват системата за социално осигуряване на Китай като по-скоро непригодна за задълбочаващата се демографска криза, а мерките на Пекин като "закърпване". Това се случва поради увереността на властта, че ръстът ще дойде чрез индустриална модернизация. Според последните статистически данни през 2022 г. около 94 млн. работещи (приблизително 12,8 % от 734-милионната работна сила на Китай), са на възраст над 60 години, в сравнение с 8,8 % през 2020 г. Икономистите от Nomura твърдят, че насочването на средства към най-бедните китайски домакинства е най-ефикасният начин да се стимулира вътрешното потребление. Китайската академия за социални науки (CASS) пък изчислява, че пенсионната система ще изчерпи парите си до 2035 г. Пенсионната възраст в Китай е една от най-ниските в света (60 години за мъжете и 50-55 години за жените в зависимост от професията им), като Пекин заяви, че планира нейното постепенно повишаване, без да посочва срокове за това.